fallback

Приказката биткойн с край или без край?

В момента в световен мащаб има над 1300 криптовалути с обща пазарна капитализация от над 587 милиарда долара

09:01 | 26.12.17 г. 2
Автор - снимка
Редактор

Над 2000% доходност – така ще завърши 2017 г. за най-голямата по обем криптовалута в света биткойна. На фона на отрицателни или близки до нулата лихви в банковия сектор той успя за една година да поскъпне от малко над 790 долара в края на 2016 г. до около 19 086 долара в средата на декември 2017 г. по данни на Coindesk. Последва обезценяване с няколко хиляди долара за брой за дни. В същото време общата капитализация на всички криптовалути надмина 500 милиарда долара, а хардуерните мощности, с които се копаят валутите, се увеличиха над 6 пъти.

Балон или не „Това определено беше годината, в която криптовалутите станаха масово събитие, но дали е балон – отговорът е и да, и не, защото той може да бъде балон и надценен краткосрочно в следващите  месец-два-три-пет или година, но дългосрочно да видим много по-високи цени от тези, които са сега“, коментира пред Investor.bg Благовест Белев, основател на Blockchain.bg. Според него за първи път имаме актив, който да поскъпва толкова много за толкова кратко време, но според Белев това все пак е глобален актив, който в някакъв момент ще бъде нужен на всеки човек на планетата.

„Годината беше фантастична за всички участници на пазара, като вероятно короната ще остане на главата на биткойн още дълго време“, коментира и Божидар Тодоров от "Булброкърс".

Втората по големина криптовалута етер също се надпреварва за интереса на инвеститорите. В последния месец на годината етер за първи път мина психологическата граница от 500 долара за брой, след като стана ясно, че швейцарският банков гигант UBS обяви, че ще пусне блокчейн платформа, базирана на технологията Етериум. А само около седмица по-късно етер вече се разменяше за над 700 долара за брой.

На въпроса дали става дума за балон, Благовест Белев от blockchain.bg отговаря, че със сигурност биткойнът има много по-голяма стойност, отколкото лалетата някога са имали, като виртуалните пари са и много по-ограничени на брой. Според него в момента сме свидетели на измамно много на брой криптовалути, но това е нормално в зората на всяка нова технология и трябва да видим кой ще оцелее.

„Има много хубав пример в началото на XX век в САЩ, когато има около 1800 производители на коли, а в момента са 4. Така че и сега светът няма нужда от толкова много криптовалути, те няма да оцелеят. В момента те имат стойност само заради спекулацията, че са криптовалути, но това ще отмине в един момент“, коментира още Белев.

Мненията дали криптовалутите имат бъдеще, или не, и дали търговията с тях е спекулации са изключително поляризирани, но е факт, че повечето представители на традиционния финансов сектор са доста скептични. Това се потвърждава и от последната анкета на Wall Street Journal, в която 96% от анкетирани икономисти смятат, че биткойнът е балон.

„Не посягайте натам! Биткойнът е смъртоносен“, заяви Ларс Роде, управител на Датската централна банка пред местния радио канал DR, цитиран от Ройтерс. Ако някой обаче реши да игнорира това предупреждение, действа на свой риск, поясни Роде. „Това не е регулиран пазар. Не е в отговорността на властите. Всеки сам си носи отговорността“, каза още той. 

„Инвестирането в биткойн е хазарт, опасен балон сравним с манията около лалетата в Холандия през 17 век“, заяви още той.

В технологичното предаване UpDate на Bloomberg TV Bulgaria председателят на Асоциацията на трейдърите в България Васил Банов заяви, че за него балонът на биткойна трябва да се спука и ще се спука. 

„Поне за мен тази цена е нещо ненормално, със сигурност в момента има много силно купуване. Чисто пазарно това значи, че има няколко големи играчи, които са с голяма експозиция и търсят в момента начини за дистрибуция. Тази дистрибуция може да са фючърсите, имаше и идея за дистрибуция чрез други криптовалути. Но според мен става дума за балон. Вярвам, в криптовалутите и блокчейна, че те имат бъдеще, но тази цена е прекалена“, каза още Банов. 

Криптовалутите и банките Някои централни банки вече проучват възможностите да имат собствени дигитални монети. Например Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия обявиха през декември партньорство за издаване на обща криптовалута за трансгранична търговия.

В началото на декември президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви пускането на криптовалута, наречена "petro". По този начин Каракас цели да намали зависимостта си от долара при търговията с петрол, но рискува да си навлече гнева на Вашингтон. Разбира се, все още не е ясно дали новата ванецуелска криптовалута въобще ще види бял свят, тъй като депутатите във Венецуела не възприеха идеята добре. Но дори и без да бъде реализирана, тази криптовалута може да промени търговията с петрол.

Централната банка на Китай също заяви, че е възможно да създаде собствена криптовалута.  „Цифровите валути все още не са достатъчно зрели, за да бъдат разглеждани и надзиравани от регулаторните институции“, заяви наскоро управителят на Европейската централна банка Марио Драги. Според Евалд Новотни, гуверньор на Австрийската централна банка, обаче Европейският съюз трябва да се замисли за регулиране на биткойна, тъй като криптовалутата крие риск от пране на пари.

Като цяло централните банкери се опасяват от нарушаване на бизнес моделите на банките, проблемите около защитата на личните данни, както и от възможността чрез криптовалути да се финансира тероризъм или други престъпни дейности.

В средата на декември стана ясно, че и български банки не са изпълнявали трансфери от сметки на биткойн фирми или физически лица, търгуващи с дигитални валути от България.

„Според банките в биткойн бизнеса има по-силен риск от пране на пари и като цяло има рязко затягане в тази посока и на европейско и на световно ниво. Регулациите, свързани с изпиране на пари и тероризъм, стават все по-затегнати. Това е едно от основните обяснения на банките защо не изпълняват подобни трансакции“, обясни основателят на blockchain.bg. Друга възможна причина е отказ от страна на кореспондентските банки. 

„Вероятно съвсем скоро банковите лобита ще изискат незабавни регулаторни ограничения предвид огромните суми, които започват да изтичат от банковата сфера към този нов клас активи. Много правителства също ще се притеснят, че някой им нарушава монопола за печатане на пари“, смята Божидар Тодоров от Булброкърс. Според него участниците на пазара се надяват законотворците да изчакват развитието на технологията, за да не я задушат още в началото.

Великобритания вече заяви, че възнамерява да засили регулацията върху биткойна и другите дигитални валути, разширявайки обхвата на правилата на ЕС срещу прането на пари, които задължават търговците да оповестяват самоличността си и да съобщават за подозрителна дейност. В Австралия властите също обявиха намерението си да включат доставчиците на биткойни в обхвата на дейността на националната служба за финансово разузнаване. А скоро в Япония и Южна Корея се очаква да видим първите регулации, свързани с криптувалутите.

„Банките трябва да признаят реалността – те не са технологично подготвени за ерата, в която живеем, и изведнъж се появяват криптовалутите, които не пасват на сегашния свят, но със сигурност имат потенциал след 5-10 или 15 години, когато се развие технологията и стане достатъчно добре позната да бъде много по-добра и по-стабилна от сегашната система. А банките ще трябва да се трансформират, за да обслужват тази системата“, коментира Благовест Белев. Според неговите прогнози с или без подкрепата на банките след 15 години биткойнът и изобщо криптовалутите ще са масово използвани.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:22 | 14.09.22 г.
fallback